ЦИТАТИ

“Щастлив е този, които живее в условия, подходящи за неговия темперамент, но на по-съвършен, е този който знае как да адаптират своите темперамент към всякакви условия.” – Дейвид Хюм

“Нищо не е свободно така, както човешката мисъл.” – Дейвид Хюм

“Страх пред невидими сили, измислици или въображение на основание на слухове… се нарича религия.” – Томас Хобс

“Нищо не е свободно така, както човешката мисъл.” – Дейвид Хюм

АНГЛИЙСКО ПРОСВЕЩЕНИЕ

Просвещението се наблюдава в Англия от XVII и началото на XVIII век, когато получават развитие идеите на деизма, които са в известна степени завършек на религиозната еволюция от епохата на Реформацията и начало на т.н. естествена религия, която проповядват просветителите от XVIII век.

В Англия най-рано в сравнение с останалите европейски страни се създават предпоставки за появата на капиталистически форми на производство. Във връзка с развитието на манифактурата в английското общество са въведени огражденията, тоест незаконно ограбване на земире на селяните, които са превърнати в пасища. В резълтат на аграрния преврат и афрарната политика по време на революцията селячеството изчезва като класа в края на XVIII в. В резултат на географските открития Англия се превръща във важно средище на морските пътища и на интензивна търговия.

Господството на феодалните производствени отнишения обаче спъва по-нататъшното развитие на навите капиталистически форми на производство. Оттук възниква необходимостта от премахването господството на феодализма и осигуряване възможност за развитие на новите капиталистически производствени сили, които водят до изменения в социално-касовата структура на обществото.

Духовенството се дели на висше и нисше. Дворянството по начина на експлоатация на поземлената собственост се разделя на старо дворянство (феодална аристокрация) – крепител на средновековните порядки, тясно свързано с кралския абсолютизъм, и ново дворянство (т. нар. Джентри), което свързва съдбата си с капиталистическия начин на производство в селското стопанаство.

Буржоазията в началото на XVII в. е също нееднородна в социално отношение. Следователно от социално-класова гледна точка нито едно от трите съсловия не е еднородно, а се разпада на отделни социални групи, чиито интереси са противоположни. Затова в хода на революцията тези социални класи и прослойки заемат различно място и играят различна роля в нея.

Реформацията в Англия се характеризира с това, чецърквата отхвърля върховенството на папата и се подчинява на кралската власт. Имотите на манастирите се секуляризират (отнемат се в полза на светската власт), но се запазва земевладението на бялото духовенство, т.е. на епископите и на църковните учреждения. Църковният данък – десятък остава в сила. По такъв начин в Англия църквата се превръща послушно оръдие на кралския абсолютизъм и негов идеологически крепител.

Формирането на нови класи и по-точно на буржоазната класа довежда до появата на нова идеология, която влиза в противоречие и борба със средновековната феодално-църковна идеология. Тази нова идеология е пуританизмът. Неговата същност е очистването на църквата от обредите и украсата и въвеждането на изборност на църковните служители.

В началото на XVII в. кралица Елизабет умира и на престола застава Яков І. Времето на неговото управление е от 1603 до 1625 г. се характеризира с опит за възстановяване на пълната власт на феодалната аристокрация и същевременно за ограничаване на капиталистическите тенденции на развитие. Арена на политическата борба става парламентът, където избухва остър конфликт между краля и парламентарната опозиция.

През 1611 г. Яков І обвинява парламента в пуританизъм и го разпуска.При наследникът на Яков – Чарлз І (1625 – 1649 г.) разривът между краля и отново свикалият се парламент се задълбочават.Но разтящите финансови затруднения принъждават кралят отново да търси помощта на парламента.Свиканите два последователни парламента отказват да гласуват нови субсидии.

Опитът за въвеждане на английската църковна служба в Шотландия довежда до въстание през 1637 г., което прераства във война с Англия. Поражението на кралския абсолютизъм ускорява съзряването на революционната криза в страната. През есента на 1640 г. в обстановка на революционна ситуация се свиква парламент, който заседава цели 13 години и влиза в историята под името “Дългият парламент”. Парламентът, по-точно палатата на общините, става изразител на интересите на новото дворянство.

Икономически изостаналите и рядко населени графства на северозапод минават на страната на краля, а развитите в икономическо отношение централани и югоизточни графства начело с Лондон – на страната на парламента. Феодалната аристокрация, английската църква, придворните чиновници и свързаните с кралския двор финансисти застават зад краля, а новото дворянство (джентри) и буржоазията-зад парламента.

Презвитарианското мнозинство в парламента поради неуспеха във войната срещу краля се обръща за помощ към Шотландия. По силата на съюзен договор от септември 1643 г. шотладската армия започва военни действия. Под ръководството на Оливър Кромуел се създава нова армия, съставена от селяни, занаятчии и хора от градските низини. В резултат от несъгласия се провеждат две граждански войни през този период. Резултат от тях е екзекуцията на Чарс I през 1649 г. С екзекуцията на краля Англия престава да бъде монархия и е обявена за република.

В условията на републиката положението на народа се влошава още повече поради поскъпването на живота, увеличаването на данъците, застоя в промишлеността и търговията. Реставрацията става възможна благодарение на засилването на консервативните настроения сред самата английска буржоазия, която е удовлетворена от превръщането на феодалната собственост в буржоазна. Важна причина, която ускорява реставрацията, е също и страхът на буржоазията от надигащото се масово народно движение. Свиканият през януари 1689 г. парламент има извънредни пълномощия и предава кралската власт на щатхалтера на Холандия – Вилхелм Орански, който е провъзгласени за крал Англия. Този преврат получава названието „Славната революция”, тъй като се осъществява без проливането на кръв и каквито и да било социални и политически сътресения в страната.

През ХVІІ в. Англия се развива като най-голямата икономическа и политическа сила в света. Благодарение на морското превъзходство на британския флот, колониите, развитието на банковото и застрахователното дело, последвали великите географски открития и революцията на цените в Западна Европа, в Англия се стичат ограмно количество капитали. Лондон става най-големия финансов център в света, събрал скъпоценностите и богатствата на търговските дружества, на морските компании, на преуспяващите манифактуристи и на собствениците на земя. Всичко това, дава възможност на Англия първа да направи и следващата стъпка – въвеждането на машините в производството, т. нар. Индустриална революция. Този процес на замяна на ръчния труд с машинен дълго време занимава учени и философи.

Всичко това до голяма степен допринася за появата на нов тип творци на литературата и изкуството, хора, заели се да дадат най-точна представа за своето време и процесите, оказали влияние върху всяка една човешка съдба.