Движение

Движението, разглеждано в най-общия смисъл на думата, т.е. разбирано като начин на съществуване на материята, като вътрешно присъщ на материята атрибут, обхваща всички извършващи се във вселената изменения и процеси – от простото преместване до мисленето. Движение изобщо няма, както няма и материя без движение. В такъв смисъл движението има всеобщ характер и е начин на съществуване на всички материални обекти (на материалното битие). Движението е несътворимо и неразрушимо, както и самата материя (Демокрит, Аристотел, Декарт).

Движението и покоят са неразделно свързани по простата причина, че покоят е вид движение, момент на равновесие на даденото движение. Покоят е съществено условие за диференциация на материята и заедно с това на живота. За разлика от Слънцето и Луната, на Земята движението се е диференцирало в смяна на движение и равновесие: отделното движение се стреми към равновесие, а съвкупното движение отново унищожава отделното равновесие. Всяко равновесие е само относително и временно. За разлика от покоя като равновесие на процесите, съществува още и статистическо равновесие, отнасящо се до множествата. Ако в едно множество се извършват различни процеси в отделните му елементи, но количествено се уравновесяват, множеството запазва своята обща характеристика. Например, ако възникванията и разпаданията на елементите в едно множество са изравнени количествено, множеството не се изменя. То е в покой. Абсолютен покой от този статистически вид е присъщ само на безкрайната Вселена.

Движението включва в себе си още развитието. С понятието движение изразяваме изменението изобщо (т.е. абстрактното), а чрез понятието развитие изразяваме конкретното, необходимия и закономерен характер на измененията. Развитието е причинно-обусловен и закономерен процес на необратими изменения на материалните обекти.

Общите свойства на движението са обективност, относителност, абсолютност, противоречивост, прекъснатост и непрекъснатост. Абсолютността на движението това е неговата вечност, неунищожимост, несътворимост и всеобщност, защото то е начин на съществуване на материалното битие. Същевременно движението има относителен характер, тъй като се осъществява чрез конкретните процеси, които са сменящи се, временни, преходни. С други думи, то е относително по своето конкретно съществуване, по своите конкретни прояви. Движението е абсолютно по своя характер като начин на съществуване на материалното битие и е относително по конкретното си проявление. То е противоречиво като явление (устойчиво и изменчиво), тъй като съдържа в себе си крайното и безкрайното, прекъснатото и неп-рекъснатото. Всяко крайно е конкретен процес на движение, което движение продължава в друго конкретно и по такъв начин изгражда безкрайното от крайни неща. Движението е вътрешнопротиворечиво единство от абсолютност и относителност, от прекъснатост и непрекъснатост. Непрекъснатостта му изразява постоянния процес на превръщане на количествените изменения в качествени, като по този начин то изключва наличието на изолирани материални обекти. Прекъснатостта на движението изразява количествените изменения в движението и изключва наличието на относително постоянство на материалните обекти.

Науката разкрива, че едни форми на движение на материята могат да преминават в други. Всички форми на движение на материята се намират във взаимовръзка, осъществяваща се от материалните обекти и техните взаимодействия. Няма движение без материален обект, което означава, че няма изолирана форма на движение, съществуваща сама по себе си. Основните форми на движението могат да се превръщат една в друга съобразно със законите за запазване на движението в количествено и качествено отношение. Качествено различните форми на движението съществуват едновременно в рамките на Вселената. Но всички форми на движението не съществуват задължително във всички части на Вселената.

Вселената „съдържа” в себе си движение с всички възможни тенденции и на всички възможни етапи и следователно, в нея не могат да преобладават които и да било, в който и да било момент, а следователно тя самата е вечно тъждествена на себе си, и в този смисъл – неизменна. Нейната вечност и неизменност се основават на безкрайното й съдържание – безкрайно много, безкрайно многообразни движения на материалните системи, тя не се движи именно защото съдържа безкрайно движение. Движението е неин атрибут, вътрешноприсъщо неотнимаемо свойство.