Характер
/ ПСИХИЧНИ КАЧЕСТВА /
Характерът е основата на цялостния психически облик на личността и се изразява в устойчивите отношения на човека към реалната действителност. Характерът е устойчива съвкупност от съществени и трайни психически особености на човека, които се проявяват в неговите действия и постъпки. Характерът се формира под влияние на ежедневните въздействия и възпитанието, тип висша нервна дейност, който не предопределя нито отделните свойства на характера, нито характера като цяло, а осигурява различни условия за формиране т системите от временни нервни връзки /динамични стереотипи/. Тези връзки се образуват в кората на главния мозък под влияние на обкръжаващата среда и се пречупват през съответните постижения на психическото развитие на дадения субект. Типът висша нервна дейност също така детерминира динамичната страна на характера, благоприятствува или противодействува на формирането на отделните негови черти. Свойствата на темперамента на свой ред се регулират от чертите на характера, маскират се от тях и до известна степен се проявяват под тяхно влияние.
В структурата на личността значимостта и важността на характера, положителните и отрицателните черти се определят от сила¬та или от слабостта на волята. Чертите на характера се делят на: положителни /мъжество, честност, скромност и др./ и отрицателни /страхливост, леност, безотговорност и др./. Характерът се проявява както в целите, които човек си пос¬тавя, така и в средствата, с които той си служи за постигането им. Към чертите на характера, в които се отразява отношението на човека към другите хора от обществото, се отнасят: общителност – затвореност, откровеност – прикритост, отзивчивост, способност за другарски отношения и др. Чертите, с които се изразява отношението на човека към труда са: целеустременост, организираност, инициативност, трудолюбие, добросъвестност, изпълнителност и противоположните им: дезорганизираност, страх пред трудностите, мързел, безотговорност и други.
Към чертите на характера, в които е отразено отношението на човека към себе си, се отнасят: чувството за собствено достойнство, скромност – самомнителност, високомерие, увереност в своите сили и възможности /неувереност в себе си, стеснителност, която понякога е резултат от прекалена скромност, а понякога – от изключи¬телно себелюбие, егоцентризъм.
Човекът със силен характер е способен да работи с голяма енергия и напрежение на волята, страстно да се увлича в работата, упорито да се добира до целите, да не обръща внимание на големите препятствия. Човекът със слаб характер лесно отстъпва пред целите под влияние на неблагоприятни обстоятелства, безпринципен е, често е безинициативен. Слабохарактерните хора не могат да бъдат добри организатори в колектива, често са неспособни да създадат здрав бит и в своето семейство.
Основа на характера са мирогледът и убежденията, които определят неговата цялост. От убежденията на човека зависи отношението му към различните страни на външната действителност, и най-важното неговото поведение. Формирането на мирогледа е част от изграждане¬то на характера. Не може да има твърд характер – целеустремен, прин¬ципен, последователен – без здрав мироглед.
Други съществени компоненти в структурата на характера са потребностите и волята. Характерът на човека не е нещо вродено, постоянно и неизменно. А. С. Макаренко е подчертавал, че най-важното е постоянното упражняване с правилни постъпки, укрепване на правилни форми на поведение. Един от най-важните пътища за формиране на характера е само възпитание то , съзнателната работа за възпитаване на ценни качества у себе си.