Усещане
/ ПСИХИЧНИ ПРОЦЕСИ /

Усещането е най-елементарният психичен процес, който отразява отделните свойства на обектите и явленията от материалната действителност, в това число и свойствата на явленията от вътрешния свят на организма при непосредствено въздействие на дразнителя върху сетивните органи. От определението може да се направи неправилният извод, че усещанията са нещо дребно, елементарно, а оттук и незначително. Ролята на усещанията в психическата дейност се определя от присъщите им две функции – информационна и регулационна. Усещанията пренасят информацията за обкръжаващия свят и за състоянието на организма. Изследванията показват, че в състоя¬ние на “сензорен глад” настъпват резки промени във функционалните възможности на психиката като цяло и ако това състояние не се пре¬късне своевременно, живото същество загива. Усещанията са не само информационни източници на организма , но вземат участие и в регулацията на функциите на дихателните органи, сърцето, стомаха, кръвоносните съдове и др., с което осигуряват правилно взаимодействие между всички физиолого-психични процеси на организма и приспособяването му към средата.

Усещанията са основата, върху която възникват всички останали по-сложни психически процеси. Всички усещания притежават следните основни характеристики:
– качество /например за слуховите усещания тази характеристика се определя от височината, тембъра и силата на звука/
– интезитет – определя се от силата на действуващия дразнител и функционалното състояния на анализатора
– продължителност – под въздействие на дразнителя усещането не възниква веднага, а след определен период от време / след така наречения латентен период/ и не изчезва веднага след като дразнителят престане да действува. Например за зрителните усещания следата от дразнителя остава под формата на последователен образ
– пространствена локализация – определя се от пространственото разположение на дразнителя

Възникването и динамиката на усещанията се подчинява на редица закономерности, основните от които са праговете на усетливостта, а всички останали представляват промени в тези прагове под влияние на различни фактори.

Прагове на усетливостта на анализатора – това са границите, в които могат да възникват усещанията. Така например слуховите усещания могат да се появят само под влияние на звукови вълни с честота от 16 до 20 000 херца. Като се изхожда от предложените от Фехнер понятия за абсо¬лютна и различителна /или диференциална/ чувствителност, прагове¬те на усетливостта на анализаторите се разделят на абсолютни и различителни. От своя страна абсолютните прагове могат да бъдат горни и долни.

Горен абсолютен праг на усетливостта наричаме максимал¬ното по сила дразнене, което се възприема от сетивния орган, без да се наруши неговото нормално функциониране. Например увеличава¬нето на силата на звука над 120 децибела предизвиква болка в ушите и повреда на слуховия анализатор

Долен абсолютен праг на усетливостта наричаме минималното по сила дразнене, което предизвиква едва забележимо усещане. Въпреки това, ако върху нервната система действуват драз¬нители, които по силата си са по-малки от долната прагова стой¬ност, въздействието им не остава безследно. Установено е, че тези дразнители променят праговете ка усетливостта и чрез подсъзнание¬то оказват влияние върху движенията и действията.

Диференциален праг на усетливостта /или праг на различаване/ наричаме най-малката разлика в силата на действуващия дразнител, която предизвиква едва забележима разлика в силата и качеството на усещането. Например, за да усети човек промяна в теглото на нещо, трябва да го увеличи или намали с 1/30 в сравнение с началното, т.е. към 100 гр. трябва да добавим или да отнемем 3,4 гр. Съотношението между силата на дразнителя и интензитета на усещанията е изучавано от немските учени – физиолога Вебер и физика Фехнер. Те са установили, че ако силата на дразнителя се увеличава в геометрична прогресия, интезитетът на усещането нараства в аритметична прогресия. Това е основният психофизичен закон. Той е валиден само за средните участъци от диапазона на усетливостта на съответните анализатори.

Способността на анализатора да усеща минималното по сила дразнене наричаме абсолютна чувствителност. Абсолютната чувстви¬телност е различна при отделните хора и се развива /или отслабва/ в зависимост от особеностите на жизнената дейност на човека.Колт кото по слаби дразнения възприема определен анализатор, толкова е по-висока неговата абсолютна чувствителност. Освен прагове на усетливостта при усещанията действуват и други закономерности: адаптация, сенсибилизация, синестезия,контраст.

Адаптацията е повишаване или понижаване на чувствителността на анализатора под влияние на силата на постоянно действуващ дразнител.

Сенсибилизацията е повишаване на чувствителността на ана¬лизатора при нарушаване на функционалните възможности на някой друг анализатор.

Синестезия – явление, при което дразнителите, въздействуващи върху един анализатор, възбуждат усещания в друг анализатор.

Контрастът е изменение на интензитета и качеството на усещанията под влияние на предшествуващ или съпътствуващ дразнител. Закономерностите при усещанията показват, че тяхната динамика зависи както от силата на дразнителя и функционалното състояние на анализаторната система, така и от съотношението на дразнителите, действуващи върху един или няколко анализатора едновременно.

ВИДОВЕ УСЕЩАНИЯ:

Обоняние;
Слух;
Вкус;
Зрение;
Осезание