Воля
/ ПСИХИЧНИ ПРОЦЕСИ /

Човекът е в състояние да поставя пред себе си цели и да се стреми да ги постигне. Постигането обаче на целта в редица случаи е свързано с преодоляване на трудности. Именно в ситуацията, когато човекът се среща с трудностите, възниква необходимостта от проява на воля .

Волята е психическа дейност, изразена в регулиране на поведението съобразно съзнателно поставени цели, осъществяването на които е свързано с преодоляване на трудности. Човекът проявява воля не само в случай, когато действа, но и когато се въздържа от дадени действия, съзнавайки, че те ще попречат за постигане на поставената цел. Препятствията към целта могат да бъдат външни и вътрешни. Външни са времето, пространството, действията на другите хора, физическите свойства на нещата и т.н. Вътрешните препятствия са установката и отношението на човека към ситуациите, болестното състояние умората и др. Външните и вътрешните препятствия, отразявайки се в съзнанието, предизвикват волево усилие, което създава необходимия емоционален тонус, мобилизира човека за преодоляване на трудностите.

Основа за формиране на волевите действия са съзнателните, волеви движения, поради което волята е присъща само на човека. Животните не могат да предвиждат резултатите от своите действия, които се определят не от поставените цели, а от дадена ситуация, дадена обстановка. Целенасочено и преднамерено действа само човек.

Като съзнателна и целенасочена дейност, волята е невъзможна извън мисловните процеси. При волевото действие се проявява мислене както в съзнателния избор на целта, така и в избора на средствата за постигането й. Човек трябва винаги да осъзнава целта на своите действия, да намира най-добрите начини за постигането й, да прави план за пзпълнение на волевите действия.
Към по-важните качества, по които съдим за волята на човека, се отнасят: целеустременост, критичност, решителност, смелост, дисциплинираност, търпение.

Най-характерен белег на волевия процес е самоограничаването.

Известно е, че волевите качества на човека намират своя външен израз в движенията и действията в поведението. Придобивайки съзнателен контрол над своите ръце, крака, мимика и над тялото като цяло, човек създава предпоставка за контрол върху волевите си качества. Волята се калява при извършване на най-дребни движения и действия, които в даден момент поради една или друга несъществена причина човек е склонен да отлага за в бъдеще. Например, когато майката става през нощта, за да успокои плачещото си малко дете, с това тя едновременно укрепва и волевите си качества.

Само в процеса на съня от човека не се изискват волеви действия. През останалото време той трябва внимателно да контролира своето поведение и да не допуска тялото му да бъде обхванато от състояние на отпуснатост, безразличие, да не отлага работата за следващия ден и т.н.

Следователно развитието на волята е свързано преди всичко със самоконтрол и самодисциплина.