Чувства
/ ПСИХИЧНИ ПРОЦЕСИ /

Във възприятията, усещанията, мисленето и представите се отразяват различни предмети и явления, техните свойства и взаимовръзки, а в емоциите и чувствата на човека се проявява неговото отношение към съдържанието на познаваемото.

Чувствата и емоциите са тясно свързани помежду си и „не е редно – както подчертава П.М.Якобсон – да прекарваме рязка граница между емоциите и висшите чувства”. Чувството, даже и най-сложното, възниква въз основа на емоциите. В същото време независимо от взаимовръзките между чувствата и емоциите те трябва да се разграничават.

Емоциите отразяват отношенията към дразнителите при удовлетворяване на органическите потребности, при непосредствените реакции на човека на предметите от околната среда, те съпровождат процеса усещане като негов емоционален фон. Чувствата отразяват социалната природа на човека и се образуват като значими отношения към околния свят, към удовлетворяване на сложни потребности, възникващи при развитие на личността.

Експерименталните изследвания през последните години показват, че формирането и протичането на емоционалните състояния се определя от функционирането на ретикуларната формация, таламуса, хи-поталамуса, лимбичната система и кората на големите полукълба. Емоциите са присъщи на човека и на животните, а чувствата само на човека. Емоциите и чувствата имат рефлекторна природа и от физиологична гледна точка в основата им лежи динамичният стереотип. Чувствата се характеризират със следните особености: полярност, интегративност, пренасяне. Полярността на чувствата се изразява в това, че много от тях се групират в двойки с противоположно съдържание: радост – скръб, любов – омраза, възхищение – възмущение и др.

Интегративността на чувствата се състои в това, че те възникват в неделима връзка с останалите процеси и обхващат цялостно личността. Пренасянето на чувствата е тяхна способност, която се изразява във възможността едни и същи чувства, възникнали под влияние на определени дразнители, да се проявят отново под влияние на други, свързани по някакъв начин с тях дразнители. Едни емоции и чувства имат положително влияние върху активността на човека и неговото самочувствие, друти – отрицателно. Във връзка с това различаваме стенични и астенични чувства. Стеннчните чувства са емоционални състояния, които повишават жизнеността на организма и подтикват човека към дейност.

Астеничните чувства понижават жизнеността на организма и оказват отрицателно влияние върху неговата работоспособност. Въз основа на тяхната сила и продължителност чувствата се делят на: настроение, афект, стрес, фрустрация, страст. Настоението е относително дълготрайно, но слабо емоционално състояние, което за значителен интервал от време оказва.въздействие върху цялото поведение на човека, на неговите мисли и преживявания. Настроението се предизвиква от следните фактори: ежедневни събития, физическо състояние и обкръжаваща среда – помещение, битови предмети, настроение на околните /емоционално заразяване/.

Афектът е силно, бързо протичащо и едновременно краткотрайно чувство, свързано с външни изразни средства, което се характеризира със значителни промени в съзнанието и нарушения във волевия контрол. Предизвиква се от неочакван или изключително силен дразнител, към който човек не е в състояние веднага да се приспособи. Често е резултат от конфликт с други хора или от преумора. Външно афектът се изявява или в необичайна и несвоевременна активност, експресивни движения, възбудена реч, или обратно – в забавени движения, общо затормозяване.

Стресът е сложно емоционално състояние, което възниква в ситуация, предизвикваща у човека високо напрежение. Различните хора различно възприемат едни и същи стресогенни фактори. Стресът е непосредствена причина за редица заболявания, а също така е и фактор, който усложнява протичането на болестта. Към вътрешноличностните причини, които могат да предизвикат стресово състояние, се отнасят: извънредно себелюбие, липса на търпение, склонност към поставяне на непостижими цели и др.
За да не се допускала се намалява и да се ликвидира стресовото състояние, се предлага следното:
– внимателно да се планира личният и трудовият живот, което предполага правилен избор на целите и методите за тяхното постигане;
– да не се изпълняват едновременно две или повече дейности;
– да се придобие умението за контрол върху собствените емоционални състояния;
– ежедневно да.се анализира извършеното през деня с цел усъвършенствуване на по-нататъшните действия за постигане на целта;
– постоянно да се повишава квалификацията за дейността, с която се занимава човек – постоянна работа върху себе си за изграждане на личностни качества, спомагащи за недопускане и предотвратяване на стреса. Фрустрацията е сложно емоционално състояние на човека, възникващо, когато по пътя към целта се срещат трудности, които изглеждат непреодолими. Фрустрацията предизвиква промени в поведението на човека, конто могат да доведат до агресивност или депресия.

Страстта е силно, дълбоко и продължително чувство, което е насочено към определен обект и е свързано с нестихващ стремеж за дейност. Тя е много сложно психическо явление, което не се ограничава в рамките на емоционалната сфера, а включва в себе си волеви и емоционални процеси. По своето съдържание чувствата могат да бъдат; морални, интелектуални или естетически. Чувствата играят важна роля в психическия живот на човека. Те лежат в основата на мотивите на човешката дейност и са от съществено значение за възникването и протичането на творческия процес.