Мислене
/ ПСИХИЧНИ ПРОЦЕСИ /

Усещанията и възприятията позволяват на човека непосредствено да възприема действителността, но само с тяхна помощ той не може да опознае същността и закономерностите на нещата. Например човек не може посредством своите пет сетивни органи да “види” химическите реакции, но благодарение на мисловната си дейност, която е най-висш познавателен процес, той е в състояние да осъществи сложни химически преобразувания.

Мисленето е опосредствувано и обобщено отражение на предметите и явленията от действителността и на разнообразните връзки помежду им. Мисловната дейност има опосредствуван характер, понеже се базира върху сетивното познание, а тъй като обобщеното отражение на действителността се осъществява чрез словото, основна роля в тази дейност има втората сигнална система. Мисловната дейност се характеризира със следните мисловни операции: анализ, синтез, сравнение, абстракция и обобщение. Краен продукт на тези мисловни операции е една от формите на мисленето: понятие, съждение или умозаключение.

Понятието е израз на най-общото, най-същественото, характерно за предметите и явленията от действителността. Формиране на понятието означава постоянно разширяване и задълбочаване на знанията ни за определен предмет, явление или за взаимовръзките помежду тях.

Съдържанието на понятието в отделните етапи на човешката история е различно, с развитието, на човечеството то се обогатява. Например Витрувий, който е бил по времето на Цезар и Август нещо като инженер, давал следното определение на понятието „машина”: „Машината е дървено съоръжение, което има най-големи предимства при повдигане на тежести”. Да овладее човек някакъв предмет означава, че той е овладял знанията за този предмет и е разбрал същественото и закономерното за него. Разбирането се изразява в установяване на същественото, на най-характерното за предметите и явленията и за взаимовръзките помежду им. Колкото по-пълно е разбрана същността на предмета или явлението, толкова по-добре е усвоено понятието. Без разбиране не може да има дълбоко усвояване на знанията, не може да има дълбоко познаване на реалността, в противен случай знанията за предметите и явленията ще бъдат повърхностни. Колкото по-големи знания притежава човек, колкото по-съвършен е неговият опит в умствената дейност, толкова по-ясно той вижда нерешените проблеми, толкова повече в неговото съзнание възникват мисловни,, задачи, изискващи решение. Обикновено решението на мисловната задача преминава през следните етапи: възникване на проблема, построяване на различни хипотези за възможното решаване, осъществяване на решаването, проверяване правилността на полученото решение. Същността на понятието се разкрива в съжденията.

Съждението е утвърждаване или отричане на някакви връзки, взаимоотношения между предметите и явлениятаГ между: техните свойства и качества. Да знаеш например някакъв природен закон, това означава да можеш да изкажеш правилно съждение, т.е. да разкриеш същността на явлението, взаимовръзките между предметите и явленията и т.н. Съжденията могат да бъдат правилни и погрешни. Истинно е това, което вярно отразява действителността. Всяко съждение се изразява посредством изречение, но не е правилно отъждествяването на изречението със съждението. Съждението може да бъде изразено с различни изречения, при това на различни езици, но от това смисловото му съдържание не се губи. Голямо значение за проверяване истинността на съжденията има умозаключението.

Умозаключението е извод от сравнението на няколко съждения, който ни дава ново знание за предметите и явленията от действителността. Умозаключенията биват индуктивни и дедуктивни . При индуктивното от отделни случаи се извежда съждение за нещо по-общо в действителността. Убедителността на извода при тези умозаключения зависи от броя на разглежданите случаи в по-голяма степен, отколкото от добрия им подбор и грижлив анализ. Дедуктивното умозаключение е такъв начин на мислене, когато въз основа на знанието за общите закони или закономерности се правят изводи за отделните им проявию или случаи. Дедуктивните умозаключения са тясно свързани с индуктивните и не могат да протичат без тях, както и обратното.

В зависимост от това какво място в мисленето заемат словото, образът и действието, различаваме три вида мислене:
– конкретно-действено – когато процесът на мислене се изгражда върху непосредственото възприемане на обекта на мисленето;
– конкретно-образпо /художествено/ – характеризира се с това, че човек въплъщава в конкретни образи отвлечени мисли и обобщения;
– абстрактно-теоретично /словесно-логично/ – когато е насочено преди всичко към откриване на общите закономерности в природата и човешкото общество.

Посочените видове мислене са разделени за по-лесното им разбиране и изучаване, но в действителност те са неразривно свързани помежду си, като при повечето хора са развити еднакво добре и трите вида. Подчинявайки се на общите закономерности, мисленето в същото време е индивидуално за всеки човек. При развитието на човека в процеса на онтогенеза в различна степен се развиват качествата на мисленето: широта, дълбочина, самостоятелност, критичност, гъвкавост, бързина и последователност. Мисленето и речта на човека са тясно свързани, но не са тъждествени. Речта служи за предаване на резултатите от мисловната дейност на другите хора или за възприемането на такива резултати. Различават се следните видове реч: устна и писмена, външна и вътрешна. Устната от своя страна се дели на монологична и диалогична. Основните свойства на речта са: съдържателност, разбираемост, изразителност и действеност.