Внимание
/ ПСИХИЧНИ СЪСТОЯНИЯ /

Вниманието е психично състояние на насоченост и съсредоточеност на съзнанието върху някакъв предмет, явление или дейност. Под насоченост на съзнанието се разбира избор на обекта, а съсредоточеността върху нещо означава отвличане от всичко, което няма отношение към даден обект. Когато сме съсредоточени например върху текст, ние го четем осмислено, т.е. той се намира в центъра на нашето внимание, а всички останали явления от заобикалящата ни среда се намират извън него. Вниманието е задължително условие за пълноценно реализиране на психичните процеси усещане и възприятие, мислене и памет, за качествено изпълнение на различните физически и умствени действия. В зависимост от това дали вниманието на човека е насочено към заобикалящия го свят, или към собствените му усещания, мисли и състояния, то може да бъде два вида: външнонасочено и вътрешнонасочено. Тази класификация е важна от гледна точка на разбирането на някои особености на личността и нейното самоформиране. Външнонасоченото внимание позволява на човека да регулира дейността си с предметите и явленията от околния свят. Вътрешнонасоченото – да осъзнае своя вътрешен свят и да се научи да го контролира. Животните не притежават вътрешнонасочено внимание.

Обикновено тези два вида внимание се изключват взаимно, тъй като е трудно едновременно да се съсредоточим например върху учебния материал и върху своите моментни вътрешни усещания. Вътрешното внимание позволява на човека да моделира своите бъдещи действия и постъпки и без него не е възможно пълноценното раз¬витие на съзнанието и самосъзнанието, невъзможно е хармоничното формиране на личността. И външно и вътрешнонасоченото внимание в зависимост от съотношението между обективните фактори, действуващи върху организма, от психиката на човека и субективното му състояние се разделя на три вида: неволево /непреднамерено/, волево /преднамерено/ и следволево.

Неволевото внимание възниква без участието на желанията и волята на човека. Когато човек върви замислен по пътя, наблюдава красивия залез на слънцето и с удоволствие разглежда неповторимите преливания на багрите, е налице неволево внимание. Човекът не е търсил тази гледка, тя привлича неговото внимание независимо от целта, към която се е насочил и от мислите му преди това. Неволевото внимание се предизвиква от две основни причини. Първата се крие в характерните белези на самите предмети и явления. Нашето внимание привличат предмети, които рязко контрастират обкръжаващата среда по форма, цвят, големина и т.н. Голямо значение има относителната сила на дразнителя/на фона на нощната тишина се забелязва и най-слабото шумолене/. Втората причина за неволевото внимание е нашата заинтересованост, възникнала въз основа на предишните ни преживявания и опит. Известно е, че ако човек проявява интерес към новоиздаваните книги, минавайки покрай книжарница, без да се задържа, ще успее да забележи дали има нова литература на витрината, или не. Важно значение за неволевото привличане на вниманието има неочакваността на появата на дразнителя даже когато той не е много силен. Когато независимо от външните отвличащи дразнители човек се съсредоточава върху работата, която си е поставил за цел да из¬върши, възниква волево внимание.

Волевото внимание е съзнателно насочване и регулиране на психическата дейност. Този вид внимание играе основна роля в жизнената дейност на човека. Само при наличието на умение за концен¬трация върху всеки предмет ние можем да изпълним трудни и отговорни задачи, изискващи понякога продължително насочване на внимание-то към един предмет, въпреки нашето желание да се заемем с нещо по-лесно и понриятно. Естествено в каквато и ооласт да работи човек, винаги в пея има по-малко или повече интересни неща. Съветският психолог И.Ф.Добринин нарече следволево такова внимание, което се появява след определени волеви усилия, когато човек открива интерес в извършваната работа п може дълго да бъде съсредоточен върху нея, без да се уморява много. Следволевото внимание възниква както въз основа на волевото и притежава неговите положителни страни /наличие на съзнателна цел/, така и въз основа на неволевото/не са необходими волеви усилия т.е.то има положителниестрани и на волевото и на неволевото внимание.

Всички горепосочени видове внимание се характеризират със следните основни свойства:

Концентрация /сила/ – характеризира степента на съсредоточеност на съзнанието върху избрания обект. Концентрацията на вниманието е свързана с нивото на ангажираност на съзнанието с извършваната дейност. Към висшите степени на концентрация на волевото , внимание се отнася например вниманието на лекаря по време на отговорна операция.

Устойчивост – определя се от продължителността на периода, през който вниманието се поддържа на едно и също нива, и е едно от условията за завършване на започнатата работа. Това свойство, е най-лесно за изследване.

Обем – зависи от броя на обектите, които едновременно се обхващат от вниманието. Обемът на вниманието не се изследва лесно, тъй като практически е трудно да се твърди със сигурност, че не е настъпило бързо пренасяне на вниманието от един обект на друг. За да бъде изследван обемът е необходимо да се демонстрират на изследвания човек няколко обекта едновременно и за кратко време.

Разпределеност – свойството му се насочва едновременно към няколко дейности или обекти. В работата на преподавателя обемът и разпределеността на вниманието са едни от най-важните качества. Той трябва едновременно да възприема всичките обучаеми и да следи последователността и точността на преподавания от него учебен материал.

Превключване – съзнателно пренасяне на вниманието от един обект на друг. Това свойство осигурява възможност за съзнателен преход от една работа към друга и зависи от волевите качества на човека и от умението му да се самоконтролира. Благодарение на волевите си качества човек може да пренасочва вниманието си от субективно важни към субективно незначителни дейности.

Гъвкавост – свойството на вниманието бързо и съзнателно да се превключва /пренасочва/ от един обект към друг или от една дейност към друга.

Отвлекаемост – характеризира неврлевото пренасяне на вни¬манието от един обект към друг. Тя може да бъде външна /когато вниманието се отвлича от някакъв страничен дразнител/ и вътрешна /когато вниманието се отвлича от извършваната от него дейност и се пренася към изживяваното в момента емоционално състояние/.