Въображение и творчество
/ ПСИХИЧНИ ПРОЦЕСИ /

В психичната дейност на човека въображението заема особено място. Благодарение на него човекът- е в състояние мислено да преодолява разстояния, да извършва различни трансформации с явленията от действителността, като създава нови образи и идеи въз основа на миналите си знания. Следователно въображението е психически процес, при който се създават образи и ситуации посредством преобразуване на съществуващите у човека представи.

С помощта на усещанията, възприятията и мисленето човек опознава свойствата на обектите и явленията, закрепвайки всичко това в паметта си във вид на образи и мисли. Именно образите от паметта са строителен материал, въз основа на който се формират нови – образите на въображението. В зависимост от степента на целенасоченост на въображението в психологията се различават два вида въображение : пасивно /не волево/ и активно /волево/. Въображението е пасивно, когато фантазиите образи възникват спонтанно, без особено усилие от страна на човека и без предварително поставена цел. Активното въображение се характеризира с целенасоченост. При него образите се създават избирателно и с волево усилие от страна на човека.

В зависимост от своето съдържание активното въображение може да бъде пресъздаващо и творческо.

Пресъздаващото въображение се изгражда въз основа на описание, схема, чертеж, нотни знаци, отделни части на предмети.

Творческото въображение се изразява в създаване на образи, признаци, които нямат подобни аналози до този момент. В този случай е необходимо да различаваме обективна и субективна новост на резултата на въображението. Ако образите и идеите са оригинални – и не повтарят нещо, което е вече известно в опита на човечеството, налице е новост както за самия човек, така и за другите хора. Но ако образите и идеите повтарят по-рано създаденото и са нови само за дадения човек /на него не му е известно, че подобни неща са вече известни/, то резултатът на творческото въображение има субективна стойност. Разделянето на въображението на творческо и пресъздаващо в определена степен е относително, тъй като всяко от тях съдържа елементите на другото. В психологията е установено, че съществуват няколко начини за създаване на образи на въображението: аглутинация, акцентиране и типизация …

Аглутинацията е най-простият начин за създаване на фантазиите образи чрез синтез, т.е. чрез свързване на части от различни обекти, често пъти нямащи нищо общо помежду си. Затова в повечето случаи в резултат от аглутинацията се появява причудлив образ, който е далеч от реалността.

Акцентирането е подчертаване на някои признаци на обекта, в резултат от което възниква нов и специфичен по своето съдържание образ. Например художникът рисува карикатура, шарж, където подчертава, засилва или намалява определена част на лицето, тялото и т.н. Този детайл носи основния смисъл на творбата.

Типизацията е най-сложният, граничащ с творческия процес за създаване на образите на въображението, който се състои в обединяване на общите, най-съществените признаци на обектите от дадена група, които се пресъздават във вид на конкретни образи. Изобразявайки конкретен епизод, писателят събира в него най-типичното, най- характерното, т.е. чрез типизацията се оформя най-представителната ситуация за описаното събитие или явление.

Винаги успоредно с понятието „въображение” върви и понятието „творчество”. Още Аристотел е смятал, че да твориш, означава да създаваш това, което по-рано не е съществувало. Обикновено под творчество се разбира целенасочената дейност на човека, в резултат от която се създават нови материални и духовни ценности с обществена стойност. Творчеството винаги притежава елементи на новото и неочакваното.