Възприятие
/ ПСИХИЧНИ ПРОЦЕСИ /

Възприятието е психически процес на отражение на предметите и явленията от действителността като цяло при непосредственото им въздействие върху сетивните органи. Процесът на възприятие не е възможен без усещанията, но не бива да го представяме като сбор от различни усещания; освен тях всеки процес на възприятие включва в себе си миналия опит на човека във вид на представи и знания.

Видът на възприятието се определя в зависимост от:
– конкретното съдържание на възприеманите обекти /възприятие на природните явления, възприятие на другите хора, възприятие на. техниката, възприятие на музиката, възприятие на живописта и др./;
– основните характеристики на материалния свят /възприятие за пространство, възприятие за време и възприятие за движение/;
– преобладаващия анализатор в процеса на възприятие /вкусови, зрителни, слухови и мирисни възприятия/. Когато в сложните видове дейност едновременно и почти в еднаква степен са ангажира¬ни няколко различни анализатора, възникват зрително-слухови,зрително-двигателни или слухово-двигателни възприятия;
– наличието или отсъствието на предварително поставена цел на възприемане /непреднамерени и преднамерени възприятия/. Осно¬вен вид преднамерени възприятия са наблюденията, т.е. целенасочените и планомерни възприятия на обектите или явленията.

Ако човек системно се упражнява да наблюдава, у него се развива и усъвършенствува качеството наблюдателност. Наблюдател¬ността е умението да се забелязват най-съществените /в това число и незабележими на пръв поглед/ признаци на предметите и явленията от гледна точка на поставените задачи;
– неадекватното отражение на действителността /илюзии/;
– типологичните особености на нервната система /синтензни, анализни, анализо-синтезни и емоционални/.

Хората със синтезни възприятия проявяват тенденция към обобщено отражение на явленията, към установяване на основния смисъл, без да обръщат внимание на детайлите. Характера на анализни възприятия е тенденцията към подробно вникване във всички детайли на обекта, към подробно изясняване на всички възможни случаи. При хората с анализо-синтезен тип възприятия в еднаква степен се проявява както стремежът към установяване на основния смисъл на нещата, така и към конкретното им приложение. При част от хората процесът на възприятие се съпровожда с висока емоционалност, поради което те възприемат всичко като преживявания, предизвиквани от наблюдавания обект или явление. За тях всеки предмет е важен дотолкова, доколкото той предизвиква емоционални състояния.

Възприятията се характеризират със следните основни закономерности :

Константност – това е относително запазване на формата, големината и цвета на възприемания обект или явление при: промяна в условията на възприемане. Многократното възприемане на едни и същи обекти и явления при различни условия осигурява константността на възприятието им. Тази константност за всички видове възприятия има свои граници, т.е. тя е относителна.

Избирателност – от огромно количество обекти и явления, въздействуващи върху сетивните органи на човека, той възприема само онези, които съвпадат с неговите интереси, потребности, мотиви и установки. /Установката е подсъзнателно психично явление, създаващо психична готовност на човека за определен вид действия или поведение/.

Осмисленост – тази закономерност на възприятието е присъща само на човека и се изразява в това, че възприемайки нещата, той ги осмисля и по този начин разбира същността и предназначението им

Обобщеност – определена степен на обобщеност има във всяко възприятие, тъй като,възприемайки предметите човек ги класифицира и ги отнася към определена група.

Аперцепция – изразява зависимост на възприятието от миналия опит на човека, от неговите интереси и насоченост. Образът на възприятието се формира не само в зависимост от индивидуалните особености на сетивния орган, той е резултат на психическите особености на конкретния човек като цяло. Във възприятието ви¬наги намират отражение индивидуалните особености на субекта – неговите желания, интереси, чувства, знания, отношение към възприемания обект и т.н.