let’s make something together

Give us a call or drop by anytime, we endeavour to answer all enquiries within 24 hours on business days.

Find us

PO Box 16122 Collins Street West
Victoria 8007 Australia

Email us

info@domain.com
example@domain.com

Phone support

Phone: + (066) 0760 0260
+ (057) 0760 0560

Съвременна философия

  • 06/12/2020
  • iddamarkova

Густав Льо Бон

ГУСТАВ ЛЬО БОН (ЛЬОБОН)/1841 Г. – 1931 Г./ Автор на „Еволюция на цивилизациите”, „Психологическите закони за развитието на народите”, „Психология на тълпите”, „Създаване и уничтожаване на материята”, „Политическа психология” и др. Лекар по образование, но предпочел да изследва и да лекува доколкото е възможно душите, Льо Бон скоро заменя попрището на практикуващ лекар с онова […]

Read More
  • 06/12/2020
  • iddamarkova

Бъртранд Ръсел

БЪРТРАНД РЪСЕЛ/1872 Г. – 1970 Г./ УНИВЕРСУМЪТ НА БЪРТРАНД АРТЪР УИЛЯМ РЪСЕЛ, Трети граф Ръсел Британски математик, философ, логик. Известен е с формулирания от него Парадокс на Ръсел в теорията на множествата. Ръсел популяризира философията и си създава име като либерал и активист за социални промени. Развива родовата традиция на политическа ангажираност, като отстоява противовоенната […]

Read More
  • 06/12/2020
  • iddamarkova

Димитър Михалчев

ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ/1880 Г. – 1967 Г./ Не са много българските философи, оставили такава трайна диря след себе си, както академик Димитър Михалчев – един от най-видните наши философи и общественици. Изключително ерудирана личност, човек с неизчерпаема творческа енергия, дългогодишен преподавател в Софийския университет, председател на БАН, пълномощен министър на България в Чехословакия и СССР, плодовит […]

Read More
  • 06/12/2020
  • iddamarkova

Мартин Хайдегер

МАРТИН ХАЙДЕГЕР/ 1889 Г. – 1976 Г./ Роден в бедно католическо занаятчийско семейство, учи в йезуитския колеж в Констанц и гимназия във Фрайбург с помощта на стипендии от католичски организации, след което записва Теологичния факултет във Фрайбургския университет. По-късно се премества във философския факултет, който завършва през 1913 г. По време на следването си посещава […]

Read More
  • 06/12/2020
  • iddamarkova

Ерих Фром

ЕРИХ ФРОМ/1900 Г. – 1980 Г./ Свобода. Какво е това?. Дали идеите на Фром са изчерпващи тази тема?! Разбира се това е невъзможно. Какъв е характера на съвременния човек? Можем ли да твърдим, че индивидуалността и изключителността на човека са причина за възникналите опасности пред културата на същия този човек?! Разбира се Фром няма претенции […]

Read More
  • 06/12/2020
  • iddamarkova

Гастон Башлар

ГАСТОН БАШЛАР/ 1884 Г. – 1962 Г. / Из „Поетика на пространството”ГАСТОН БАШЛАРИзд. „Народно култура”; С. 1988 г.; стр. 344 Новата критика и Гастон БашларТамара Балашова По въпроса за рождената дата на „новата критика” се отстояват различни станови¬ща. Някои от тях бележат възникването ù с 1910 година, когато за пръв път американецът Дж. Спингърн публикува […]

Read More
  • 06/12/2020
  • iddamarkova

Лудвиг Витгенщайн

Лудвиг Витгенщайн/1889 Г. – 1951 Г. /

Read More
  • 06/12/2020
  • iddamarkova

Карл Попър

КАРЛ РЕЙМЪНД ПОПЪР1902 Г. – 1994 Г. Той е смятан за десен, но дали Карл Попър не бе разбран погрешно? Кратък профил на един спорен философ, направен от Роджър Джеймс, по случай стогодишнината от рождението на автора на “Отвореното общество и неговите врагове”.Източник: The Guardian – “www.mediatimesreview.com/iuni/popper.php” Преди около 30 години повечето от учените вярваха, […]

Read More
  • 06/12/2020
  • iddamarkova

Арнълд Тойнби

АРНЪЛД ДЖОУЗЕФ ТОЙНБИ/ 1889 Г. – 1975 Г. / АНДРЕЙ ПАНТЕВИЗ „ИСТОРИЧЕСКИЯТ УНИВЕРСАЛИЗЪМ НА АРНЪЛД ТОЙНБИ” В годината на отпечатването на първия том от фундаменталния труд на Тойнби не друг, а Клифтън Фейдимен написа, че „от всички книги, публикувани в нашата страна, със сигурност само тази ще се чете и след сто години“. Още през […]

Read More
  • 06/12/2020
  • iddamarkova

Жан Пол Сартр

ЖАН ПОЛ САРТР/1905 Г. – 1980 Г./ ИЗТОЧНИК: Бояджиев, Цочо; „Философия на Европейското средновековие”; И. „Минерва”; С. 1994 г.; стр. 184 Един от главните представители на екзистенциализма се опитва да създаде една екзистенциална ОНТОЛОГИЯ, която да обоснове много от класическите проблеми чрез тяхното преформулиране през призмата на екзистенцията. Под екзистенция се разбира едно постоянно безпокойство […]

Read More